Jul 5, 2008, 12:37 AM

Самота 

  Poetry » Phylosophy
724 0 3

* * * * *

Някъде там - между деня и нощта.

Някъде там - сам на брега!

Морето ми викаше: "Ела"!

Небето ме молеше да полетя!

Залезът загрижен, с любов ме обля!

Земята, обаче, не ме пускаше!

Раждаше в мене страха!

О, Самота!

И грешна, и свята,

ти ми остана

най-верен приятел!

© Мирослав Дечев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??