Sep 19, 2009, 12:38 PM

Самота... 

  Poetry » Love
843 0 2

Давя се в собствената си самота.
Времето, като че ли спря да върви.
Виновна съм – грешнища на любовта.
Само мъка и тъга във мен кърви.

Леден вятър полъхва, пронизва ме в гърдите.
Не чувствам вече нищо, освен страдание.
Отритната от света като лешоядите,
оставам самотно да кръжа, греха си да изплатя.

И тази самота ме разкъсва бавно, парче по парче.
В развалина превръщам се постепенно, умерено.
Не мога да избягам от нея, да се скрия в килерче.
Продължавам да живея, но вече неуверено.

© Лорита All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??