Самота
Самотата ми е подла приятелка,
нахално живееща в мен,
тази стара и зла узурпаторка,
впила нокти във всеки мой ден.
Стиска с дива злоба в ръката си
моето малко и тъжно сърце,
с арогантен смях на устата си
всичко скъпо тя ми отне.
Пак се гледаме двете в очите,
настървени за страшен двубой,
ще съборя ли вече стените,
дълго пазили мъки безброй?
Ще ги срина, разбира се, всичките,
искам въздух и свобода,
пак да кажа на някой - Обичам те,
никога отново да не бъда сама!!!
© Снежана Францева All rights reserved.
