Mar 21, 2012, 2:43 PM

Самота

  Poetry » Other
966 0 0

Сама съм в цялата вселена,

изгубих се озадачена,

животът ми е празна самота,

всичко е мъртво в тъмнина.

 

Облечена странно и глупаво,

пълна с излишни материи,

нищо не изглежда хубаво,

дори и с изящни бродерии.

 

Страдам безмълвно, сама,

стъпвам върху ледена вода,

пълзя по земята едва

и потъвам с всяка следа. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лунна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...