Feb 27, 2025, 11:48 AM

Самота

  Poetry
351 0 0

Самота

Сам си в света,
щом си в плен на самота.
Сърцето не спира да препуска
и сякаш ще излети.
В самотните дни си като дърво без корен.
Всичко е черно пред теб и зад теб.

Душата се скита безцелно сама.
Няма вече тъга.
Има само самота.
Тя прерязва твоята душа.
Едно празно тяло.
То чувства постоянна вина
за неудовлетворена душа.

Една празна птица на самота.
Изгубила своята душа.
Станала студена и тъжна към света.
Птица без крила е като дете  без игра.
Пътник без дом и топлина.
Тази душа се рее.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...