Самота
769
0
5
Камбанен звън
отмерва
полунощ.
Не спя!
Съня в очите ми не иде.
Разрязала
бих тъмнината с остър нож,
но не е тленна
и не мога да я видя...
За мен съня е спътник нежелан
-в душата ми изплита гъста мрежа ,
която е
по-черна от картан
и нишките не бих могла да срежа...
Но, търпеливо чака ме Нощта
- с усмивка разкривена ме поглежда...
Ще падна, знам,
в капана на съня,
където няма капчица надежда.
Където скрита тлее мисълта,
че утрото
без тебе ще осъмне...
И там, от кукувица по-сама
душата ми
от самота ще гръмне.
Камбанен звън... и края на нощта
приветствам аз
на слънцето лъчите,
че в мрака
самотата е сто пъти самота,
а денем
се спотайва единствено в очите...
отмерва
полунощ.
Не спя!
Съня в очите ми не иде.
Разрязала
бих тъмнината с остър нож,
но не е тленна
и не мога да я видя...
За мен съня е спътник нежелан
-в душата ми изплита гъста мрежа ,
която е
по-черна от картан
и нишките не бих могла да срежа...
Но, търпеливо чака ме Нощта
- с усмивка разкривена ме поглежда...
Ще падна, знам,
в капана на съня,
където няма капчица надежда.
Където скрита тлее мисълта,
че утрото
без тебе ще осъмне...
И там, от кукувица по-сама
душата ми
от самота ще гръмне.
Камбанен звън... и края на нощта
приветствам аз
на слънцето лъчите,
че в мрака
самотата е сто пъти самота,
а денем
се спотайва единствено в очите...
© Магдалена Василева All rights reserved.
