Самота, оргазми и различия

Обичах самотата.
Не душевната, физическата самота. Действаше ми красиво, да остана сама, да чувам само собствения си глас, да виждам това, което иска въображението ми, да правя каквото пожелая, без намесата на съвестта, да съм себе си, във всичките си форми, и после всички, които обичам, да се появят, да ги обичам, до им го показвам, пак да съм себе си. Това е всичко. Физическа самота, а после физически оргазъм, предизвикан от друга физика, някоя съвършена и непринудена, обсебваща - не, отдаваща себе си - да. Самота всъщност няма, само различни духовности, различни аспекти на мисълта, различни емоции, различни случки, водещи до различни действия, правещи ни различни хора.