В тълпа от непознати
самотата ме прегърна.
Ръката си подаде!
Поведе ме по пътища,
застлани с листопади,
и стъпвам бавно,
сякаш предусещам края.
Всички рани са отворени,
душата си оставям за накрая.
И нея щом в ръцете си поема,
тълпата ще се пръсне.
Със самотата ще си легна уморена.
Усмивките по навик си сложете,
пътеките до мене заличете,
че самота днес ми е най-близка -
оставете я за миг поне при мене -
от вас едва ли има нещо да си вземе.
© Радка Иванова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
