raccing (Радка Иванова)
153 453
Apr 30, 2008, 12:23 PM

Самотата... 

  Poetry
504 0 3
 

В тълпа от непознати

самотата ме прегърна.

Ръката си подаде!

Поведе ме по пътища,

застлани с листопади,

и стъпвам бавно,  

сякаш предусещам края.

 Всички рани са отворени,

душата си оставям за накрая.

И нея щом в ръцете си поема, 

тълпата ще се пръсне.

Със самотата ще си легна уморена.

Усмивките по навик си сложете,

пътеките до мене заличете,

че самота днес ми е най-близка - 

оставете я за миг поне при мене - 

от вас едва ли има нещо да си вземе.

 

© Радка Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??