raccing (Радка Иванова)
153 453
30.04.2008 г., 12:23 ч.

Самотата... 

  Поезия
535 0 3
 

В тълпа от непознати

самотата ме прегърна.

Ръката си подаде!

Поведе ме по пътища,

застлани с листопади,

и стъпвам бавно,  

сякаш предусещам края.

 Всички рани са отворени,

душата си оставям за накрая.

И нея щом в ръцете си поема, 

тълпата ще се пръсне.

Със самотата ще си легна уморена.

Усмивките по навик си сложете,

пътеките до мене заличете,

че самота днес ми е най-близка - 

оставете я за миг поне при мене - 

от вас едва ли има нещо да си вземе.

 

© Радка Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??