Самотата...
В тълпа от непознати
самотата ме прегърна.
Ръката си подаде!
Поведе ме по пътища,
застлани с листопади,
и стъпвам бавно,
сякаш предусещам края.
Всички рани са отворени,
душата си оставям за накрая.
И нея щом в ръцете си поема,
тълпата ще се пръсне.
Със самотата ще си легна уморена.
Усмивките по навик си сложете,
пътеките до мене заличете,
че самота днес ми е най-близка -
оставете я за миг поне при мене -
от вас едва ли има нещо да си вземе.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радка Иванова Todos los derechos reservados
