Самотата...

30 abr 2008, 12:23

Poesía

557 0 3

В тълпа от непознати
самотата ме прегърна.
Ръката си подаде!
Поведе ме по пътища,
застлани с листопади,
и стъпвам бавно,
сякаш предусещам края.
Всички рани са отворени,
душата си оставям за накрая.
И нея щом в ръцете си поема,
тълпата ще се пръсне.
Със самотата ще си легна уморена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Самотата...

Искате да прочетете повече?

Propuestas