Nov 28, 2008, 10:26 PM

Самотен гроб

  Poetry » Other
1.1K 0 0
 

Самотен гроб

 

 

Един гроб пустее нейде.

Нейде самотен без цвете.

Без цвете, без сълзи.

Без сълзи, без жал за него.

 

Гроба самотен сам си жалеше.

Сам си се почиташе,

 сам си плачеше, плачеше безмълвен,

безмълвен и сам,

сам самотен от деня на неговата

самотна смърт.

 

Дух нещастен

нощем бдеше над него.

Бдеше над собствения си гроб.

Гроб самотен на дух без покой.

Дух нещастен и сам, дух прокуден приживе.

 

Прокуден от всички, прокуден от близки.

Прокуден от познати и непознати,

той беше влюбен в жената на брат си.

 

Погребан далече нейде сам,

духът не намираше покой,

нямаше и да има покой.

Защото не знаеше какво е покой.

 

Самоубийците не знаят какво е покой.

 

 

Kостадин Койчев - kovak

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Костадин Койчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...