28.11.2008 г., 22:26

Самотен гроб

1.1K 0 0
 

Самотен гроб

 

 

Един гроб пустее нейде.

Нейде самотен без цвете.

Без цвете, без сълзи.

Без сълзи, без жал за него.

 

Гроба самотен сам си жалеше.

Сам си се почиташе,

 сам си плачеше, плачеше безмълвен,

безмълвен и сам,

сам самотен от деня на неговата

самотна смърт.

 

Дух нещастен

нощем бдеше над него.

Бдеше над собствения си гроб.

Гроб самотен на дух без покой.

Дух нещастен и сам, дух прокуден приживе.

 

Прокуден от всички, прокуден от близки.

Прокуден от познати и непознати,

той беше влюбен в жената на брат си.

 

Погребан далече нейде сам,

духът не намираше покой,

нямаше и да има покой.

Защото не знаеше какво е покой.

 

Самоубийците не знаят какво е покой.

 

 

Kостадин Койчев - kovak

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Костадин Койчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....