Jan 25, 2011, 8:16 PM

Самотни стражи

Poetry » Philosophical

482 0 0

Самотни стражи

Светът е грозна клетка,
клетка за мечти,
Животът - студ коварен,
замръзваш в него ти.

Самотни стражи
в затвора страшен -
затвор за нашите съдби,
умрели птици
по пътя прашен -
следите на изсъхнали сълзи...

* * *
Самотни стражи
в Света от Бог забравен,
свят, пълен със измама и със демонски злини.
Самотни стражи
в Света продаден,
продадени отдавна са нашите души...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0