MayaKoleva (Майчето)
62 96
Jul 29, 2022, 12:59 PM

Самотният гробар 

  Poetry » Landscape, Phylosophy, Other
628 4 5

На гробищата мрачни, с лед покрити,

мъртви тела, кости гният под земята.

Дебнат сенки, мрачни, страховити,

извива се зловещо, кървава луната.

 

Прилепи размахват яростно крила,

ветрове и демони вият страшно.

Носи се прах и смъртна миризма,

духовете зли реват, убиват бясно.

 

Земята от викове ужасни кънти,

поглъща мракът безкраен душите.

Навсякъде осеяно е с кървави игли,

раздиращи безмилостно очите.

 

Там някъде, чува се шум от лопата,

гробарят копае дълбок, студен гроб.

Шепне и се смее отгоре Сатаната,

готова да отнеме поредния живот.

 

Гробарят накрая сам пада в гроба,

потъва все повече, мрачна е нощта.

И пропастта разтваря се готова...

за сърце, прорязано от самота.

 

 

 

(Нещо по-мрачно от мен...)

© Майчето All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??