Самотният гробар
На гробищата мрачни, с лед покрити,
мъртви тела, кости гният под земята.
Дебнат сенки, мрачни, страховити,
извива се зловещо, кървава луната.
Прилепи размахват яростно крила,
ветрове и демони вият страшно.
Носи се прах и смъртна миризма,
духовете зли реват, убиват бясно.
Земята от викове ужасни кънти,
поглъща мракът безкраен душите.
Навсякъде осеяно е с кървави игли,
раздиращи безмилостно очите.
Там някъде, чува се шум от лопата,
гробарят копае дълбок, студен гроб.
Шепне и се смее отгоре Сатаната,
готова да отнеме поредния живот.
Гробарят накрая сам пада в гроба,
потъва все повече, мрачна е нощта.
И пропастта разтваря се готова...
за сърце, прорязано от самота.
(Нещо по-мрачно от мен...)
© Майчето All rights reserved.
