Самотният художник

Ръце протягам към звездите. 

Готова съм с пълни шепи да поема. 

Една звезда успях да взема. 

Нарисувах я...

Но освен нея, нарисувах и теб,

любов далечна. 

От малка за теб копнея. 

Какво ли не видях. 

Какво ли не разбрах. 

Стисках до болка устни

от живота проклети. 

А може и по-страшно да бъде...

Сама вовеки да бъда.

Започнах пак да рисувам. 

С пръсти мажа по платното...

Каквото поискам!

Каквото реша!

Върнах звездата. 

Нещастна беше с мен горката.

Там при другите да бъде, сдружина голяма.

Останах с платното и четка една и реших, 

че мога и сама. 

Ще рисувам каквото реша!

А дружинката отгоре ще ми дава светлина,

когато угасне ми свещта.