Nov 19, 2010, 1:26 PM

Самозадоволена самодостатъчност

  Poetry » Love
1.4K 0 6

 

 

 

Самозадоволена самодостатъчност

(или силата на научените уроци)

 


Нощес сънувах, че вали тъга,

над цялата вселена засияла,

до мен лежеше голата снага

на нашата безсмислена раздяла.

 

Докосвах я, а тя бездушно спеше,

безчувствена за моите сълзи.

Целунах я, страстта във мен гореше,

уплаших се, че грях ще пропълзи.

 

Въздъхна тя, усетила дъха ми,

погали ме с изгаряща ръка,

изпълни с влага тайните ми друми,

разтърси ме до дъното страстта.

 

А после с нежност цяла ме обгърна,

разля по мене свойта топлина

и споменът за теб за миг се върна,

щастлива бях без тебе и сама.

 

Нощес сънувах, че вали тъга

над цялата вселена и безкрая,

събудих се в леглото си сама,

доволна от нощта, сама сред рая.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кат All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...