Какво не преживява майката Земя,
какво не изживява майчицата клета,
да гледа как човешката ламя
я пълни с кръв и сълзите валят
в пръстта от мъките обзета.
Повехнали надгробните цветя
да ги полюшва мъртъв полъх,
димът да се разхожда в запустелите поля
на сред останки на неистината гола!
Смълчани буци, напукани от завладяващия смут,
настанил се с неусетно изведнъж,
се претъркулват, вдъхват мирис на барут, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up