16 нояб. 2015 г., 20:50

Сблъсъкът

482 1 0

Какво не преживява майката Земя,

какво не изживява майчицата клета,

да гледа как човешката ламя

я пълни с кръв и сълзите валят

в пръстта от мъките обзета.

 

Повехнали надгробните цветя

да ги полюшва мъртъв полъх,

димът да се разхожда в запустелите поля

на сред останки на неистината гола!

 

Смълчани буци, напукани от завладяващия смут,

настанил се с неусетно изведнъж,

се претъркулват, вдъхват мирис на барут,

и впиват взор във сляпото небе за капка дъжд.

 

Далечен плач криле разперва,

да дири своя си безрадостен простор,

листата пожълтели потреперват

под ехото на долетял минор.

 

А ти, човеко, друг стани да видиш,

широко отвори очи,

в прегръдката на истина хвани Земята

и знай където и да идеш,

гнойните ù рани заличи!

 

Реки от зло и подлеци във армии,

а ти със своята повеля

срещу тандема див и уродлив.

Подлеца ти не трябва да го стреляш,

подлеца трябва да го ровиш жив!

 

Пред тебе ще изскочи звяр в човешка кожа,

той иска своето и то е всичко,

но твоята победа ти ще му предложиш

под нея страх в окови,

в окови и безропотното ничком!

 

Пътят ти ще бъде труден, страшен,

хищни птици ще връхлитат върху теб,

остри зъбери,бездънни ями ще те плашат,

очи в очи със дяволски вертеп.

 

Но пътят е един, за тебе друг не може и да има,

вървиш напред, сечеш със своя меч,

обезглавяваш мъртвото в таз човешка зима,

развяваш знамето на новата човешка реч!

 

гр. София, 11.07.2015г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...