България е нашата Родина.
Напускаме я със сълзи в очите,
с дребни монети- душите,
със спомени - увити в хартия -
от мама.
Прегръщаме с поглед звездите,
оставихме следите на прага -
да чакат - да се завърнем.
С облаците поехме на път,
а ти остана далече.
Махаше вятъра от родния кът,
галеше като мама.
На кръстопът сърцето ридаеше -
знаеше - обичано е в България!
Ще се върне... след време,
а дотогава ще стене и ще боли!!!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
