България е нашата Родина.
Напускаме я със сълзи в очите,
с дребни монети- душите,
със спомени - увити в хартия -
от мама.
Прегръщаме с поглед звездите,
оставихме следите на прага -
да чакат - да се завърнем.
С облаците поехме на път,
а ти остана далече.
Махаше вятъра от родния кът,
галеше като мама.
На кръстопът сърцето ридаеше -
знаеше - обичано е в България!
Ще се върне... след време,
а дотогава ще стене и ще боли!!!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
