Сбогом
България е нашата Родина.
Напускаме я със сълзи в очите,
с дребни монети- душите,
със спомени - увити в хартия -
от мама.
Прегръщаме с поглед звездите,
оставихме следите на прага -
да чакат - да се завърнем.
С облаците поехме на път,
а ти остана далече.
Махаше вятъра от родния кът,
галеше като мама.
На кръстопът сърцето ридаеше -
знаеше - обичано е в България!
Ще се върне... след време,
а дотогава ще стене и ще боли!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
