Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
4.04.2015 г., 20:13 ч.

Сбогом 

  Поезия
363 0 6

България е нашата Родина.

Напускаме я със  сълзи в очите,

с дребни монети- душите,

със спомени - увити в хартия -

от мама.

 

Прегръщаме с поглед звездите,

оставихме следите на прага -

да чакат - да се завърнем.

 

С облаците поехме на път,

а ти остана далече.

Махаше вятъра от родния кът,

галеше като мама.

 

На кръстопът сърцето ридаеше -

знаеше - обичано е в България!

Ще се върне... след време,

а дотогава ще стене и ще боли!!!

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Със коментара на Пламена!
    Довиждане и не се бавете!!!
  • разплака ме...
    като мама... толкова тъга, обич и болка
    носи този прекрасен стих, Василка..
    прегръщам те..
  • Важното е да носиш спомена в сърцето си, Василке!
    Изстрадан е твоят поетичен текст.

    Честита Цветница и нови успехи!
  • Болезнен е стихът, но аз вярвам, че идват по-добри времена...
    Родината ни ще пребъде независимо от многото тревоги.
    Трябва да вярваме и да изричаме позитивни мисли, за да се сбъдват.
    Поздрав, Васе!Горе главата!
  • Силно въздействащ стих, тъжно и горчиво послание, но много актуално!
    Дано след "Сбогом!" да има след време "Здравей, Родино!" ПОЗДРАВИ!
  • Боли този стих!
    Да си пожелаем за хората,които напускат Родината
    да не казват "Сбогом", а само "Довиждане".
Предложения
: ??:??