May 29, 2007, 11:30 AM

сбогом

  Poetry
693 0 3
Последен миг без теб, последно сбогом и прости -
затуй в очите без страх ти погледни ме,
дори и много да те заболи -
истината, моля те, кажи ми.
Кажи това, което в бързината не успя,
не го усуквай, моля те, не бива.
Искам истина, а не лъжа,
без теб съм вече 300 пъти по-щастлива.
Върви при нея, мене забрави,
не ме кори, такава е съдбата,
не се живее, вярвай, с лъжи,
забрава ще е моята отплата.
Не ще заплача, няма да те моля,
отново да се върнеш, хич не ща,
сама в живота ще се боря
и вярвам да открия любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Памела All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мъжете рядко затварят вратите си скъпа!
    Решението единствено е в твои ръце!
    Остави само красивия спомен и продължи!
  • Разбира се, Пами!
    Само не се отчайвай!
  • Ще я откриеш!Поздрав и

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...