May 29, 2007, 11:30 AM

сбогом

  Poetry
692 0 3
Последен миг без теб, последно сбогом и прости -
затуй в очите без страх ти погледни ме,
дори и много да те заболи -
истината, моля те, кажи ми.
Кажи това, което в бързината не успя,
не го усуквай, моля те, не бива.
Искам истина, а не лъжа,
без теб съм вече 300 пъти по-щастлива.
Върви при нея, мене забрави,
не ме кори, такава е съдбата,
не се живее, вярвай, с лъжи,
забрава ще е моята отплата.
Не ще заплача, няма да те моля,
отново да се върнеш, хич не ща,
сама в живота ще се боря
и вярвам да открия любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Памела All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мъжете рядко затварят вратите си скъпа!
    Решението единствено е в твои ръце!
    Остави само красивия спомен и продължи!
  • Разбира се, Пами!
    Само не се отчайвай!
  • Ще я откриеш!Поздрав и

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...