29 мая 2007 г., 11:30

сбогом

695 0 3
Последен миг без теб, последно сбогом и прости -
затуй в очите без страх ти погледни ме,
дори и много да те заболи -
истината, моля те, кажи ми.
Кажи това, което в бързината не успя,
не го усуквай, моля те, не бива.
Искам истина, а не лъжа,
без теб съм вече 300 пъти по-щастлива.
Върви при нея, мене забрави,
не ме кори, такава е съдбата,
не се живее, вярвай, с лъжи,
забрава ще е моята отплата.
Не ще заплача, няма да те моля,
отново да се върнеш, хич не ща,
сама в живота ще се боря
и вярвам да открия любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Памела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мъжете рядко затварят вратите си скъпа!
    Решението единствено е в твои ръце!
    Остави само красивия спомен и продължи!
  • Разбира се, Пами!
    Само не се отчайвай!
  • Ще я откриеш!Поздрав и

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...