nikoleta73 (Николета) nikoleta73 (Николета)
14
Jan 16, 2008, 1:34 PM

Сбогом...

  Poetry » Other
1K 0 9

Телефонира ми смъртта

по телефона на съня

в полунощта.

И среща ние си определихме

на моста на една мечта.

А някога бях влюбена в смъртта...

"Сега е време да се разделим" -

прошепна ми смъртта...

"Виж, чака те там, на брега,

един любим.

Подай му ти ръка"

- Живота?

Аз познавам го добре,

но никога не съм му вярвала...

Бил влюбен в мен? Нима?

Защо тогава изостави ме?

"Аз тръгвам си завинаги от теб

на него само вярвай,

и този пръстен-стих от мен пази

и винаги пиши...

В живота имаш да свършиш

още толкова неща..."

И отлетя завинаги смъртта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николета All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0