Jan 16, 2008, 1:34 PM

Сбогом...

  Poetry » Other
1K 0 9

Телефонира ми смъртта

по телефона на съня

в полунощта.

И среща ние си определихме

на моста на една мечта.

А някога бях влюбена в смъртта...

"Сега е време да се разделим" -

прошепна ми смъртта...

"Виж, чака те там, на брега,

един любим.

Подай му ти ръка"

- Живота?

Аз познавам го добре,

но никога не съм му вярвала...

Бил влюбен в мен? Нима?

Защо тогава изостави ме?

"Аз тръгвам си завинаги от теб

на него само вярвай,

и този пръстен-стих от мен пази

и винаги пиши...

В живота имаш да свършиш

още толкова неща..."

И отлетя завинаги смъртта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...