Сбогом...
Телефонира ми смъртта
по телефона на съня
в полунощта.
И среща ние си определихме
на моста на една мечта.
А някога бях влюбена в смъртта...
"Сега е време да се разделим" -
прошепна ми смъртта...
"Виж, чака те там, на брега,
един любим.
Подай му ти ръка"
- Живота?
Аз познавам го добре,
но никога не съм му вярвала...
Бил влюбен в мен? Нима?
Защо тогава изостави ме?
"Аз тръгвам си завинаги от теб
на него само вярвай,
и този пръстен-стих от мен пази
и винаги пиши...
В живота имаш да свършиш
още толкова неща..."
И отлетя завинаги смъртта...
© Николета All rights reserved.
!!!
