nikoleta73 (Николета)
14 387
16.01.2008 г., 13:34 ч.

Сбогом... 

  Поезия » Друга
682 0 9

Телефонира ми смъртта

по телефона на съня

в полунощта.

И среща ние си определихме

на моста на една мечта.

А някога бях влюбена в смъртта...

"Сега е време да се разделим" -

прошепна ми смъртта...

"Виж, чака те там, на брега,

един любим.

Подай му ти ръка"

- Живота?

Аз познавам го добре,

но никога не съм му вярвала...

Бил влюбен в мен? Нима?

Защо тогава изостави ме?

"Аз тръгвам си завинаги от теб

на него само вярвай,

и този пръстен-стих от мен пази

и винаги пиши...

В живота имаш да свършиш

още толкова неща..."

И отлетя завинаги смъртта...

© Николета Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??