Сбогуване
Изминаха няколко години
от както татко го няма на света.
Сърцето плаче а душата страда,
по загубата на свидния баща...!
Но аз помня и няма да забравя,
как бореше се ти до последния си дъх,
как обичаше живота, как усещаше,
че краят наближава...боли, така боли
в тишината...и скъпи спомени,
все връщат се при мен...
Как своя борбен дух на мене завеща...
в живота когато те нападат и предават,
трябва да се бориш и да бъдеш силен,
с любов живота да прегърнеш....
Да бъдеш силен и напред да продължиш...
Как трябва себе си да отстояваш,
с мъдрост и любов да победиш...
И своята любов и нежност към теб,
дълбоко в сърцето си стаих...
Прости ми ти, че така и не намерих време,
да ти разкажа как пиша стихове в нощта...
а после ги събирах и заключвах –
завинаги за вечността...
И музата отдава ме напусна,
не можеш да заключиш ти,
мечти и вяра и надежди,
които си написал в стих...
Сега разбрах, че трябва да ги пусна,
да полетят – волни по света...
Прекланям се пред твоята мъдрост!
Сбогувам се с теб до вечността...!
© Катя All rights reserved.
