Сбогуване
Изминаха няколко години
от както татко го няма на света.
Сърцето плаче а душата страда,
по загубата на свидния баща...!
Но аз помня и няма да забравя,
как бореше се ти до последния си дъх,
как обичаше живота, как усещаше,
че краят наближава...боли, така боли
в тишината...и скъпи спомени,
все връщат се при мен...
Как своя борбен дух на мене завеща...
в живота когато те нападат и предават,
трябва да се бориш и да бъдеш силен,
с любов живота да прегърнеш....
Да бъдеш силен и напред да продължиш...
Как трябва себе си да отстояваш,
с мъдрост и любов да победиш...
И своята любов и нежност към теб,
дълбоко в сърцето си стаих...
Прости ми ти, че така и не намерих време,
да ти разкажа как пиша стихове в нощта...
а после ги събирах и заключвах –
завинаги за вечността...
И музата отдава ме напусна,
не можеш да заключиш ти,
мечти и вяра и надежди,
които си написал в стих...
Сега разбрах, че трябва да ги пусна,
да полетят – волни по света...
Прекланям се пред твоята мъдрост!
Сбогувам се с теб до вечността...!
© Катя All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Погали цветето преди да се пречупи,
докосвайки го с твоята душа...
За спомен му остави миг от вечност,
сиротно да се скита по- света...
Света жестоко днес протяга,
към него пак отровните си пръсти
и в унеса от дните пропилени...
крещи от болка в този късен час...
И погледа се взира в звездите
обгръща ги с хиляди въпроси
едно защо трепти в тишината...
Защо е толкова трудно? Да бъдеш
себе си в тоз лъжовен свят!
Младене, поклон пред светлата памет на баща ти!
Благодаря ти, още веднъж за хубавите думи!
Василка, Еси благодаря ви!
От уважение към автора и светлата памет
на баща и никога не бих си позволила
да сложа слаба оценка под такъв стих... -
Поклон!
-
Да, и аз не му казах, че пиша вечер скришом, че го обичам, сбогувах се с него под форма на стих един ден преди да си иде! Всичко помня и като него се боря с живота. Харесах!
-
Младене, благодаря ти!
-
На утрешния ден, през 2000г. почина баща ми - човек пред който бих стоял на колене цяла вечност. Затова твоето стихотворение, Катя, страшно силно ме развълнува. Написала си го с много чувство. Финалният ти ред:
"Сбогувам се с теб до вечността...!"
отеква незаглъхващо в съзнанието ми. Напълно заслужено постовям за себе си творбата ти в Любими и те поздравявам, че си такава признателна дъщеря!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря ви, за топлината и разбирането!
Благодаря ви!