На УЛИ, за любовта, с която ме даряваше!
Животът си отива с едно дихание...
Изтича като капка мед
от восъчната пита на сърцето.
Изгаря тленното до шепа пепел...
Не мога да те пусна да си идеш!
Все още те усещам как ухаеш!
Усмивката ти нежна още топли!
И колко искам в мене да останеш...
11.11.2018
© Росилина Хесапчиева All rights reserved.