Сбогуване
Безсилен съм да вдишам празнотата,
останала във стаята до мен.
Назряла, бавно капе самотата,
попаднала на времето във плен.
Не мога да усетя аромата,
парфюмът в сънищата е разлят,
попит в прах напластена по земята,
изцапана във тъмно-тъжен цвят.
Шептя молитва безутешна леко,
от спомен, в помен образ заличен.
Сълзите носени от тихо ехо,
се връщат час по час и ден след ден.
Безсмислените мисли изгоряха,
безпочвени са всякакви лъжи,
безрезултатна чуждата утеха,
безкрайно, безнадеждно ме боли...
© Èдин Гравън All rights reserved.
