ЕдинГравън (Èдин Гравън)
32 8
25.04.2020 г., 8:32 ч.  

Сбогуване 

  Поезия
831 2 3

Безсилен съм да вдишам празнотата,
останала във стаята до мен.
Назряла, бавно капе самотата,
попаднала на времето във плен.

 

Не мога да усетя аромата,
парфюмът в сънищата е разлят,
попит в прах напластена по земята,
изцапана във тъмно-тъжен цвят.

 

Шептя молитва безутешна леко,
от спомен, в помен образ заличен.
Сълзите носени от тихо ехо,
се връщат час по час и ден след ден.

 

Безсмислените мисли изгоряха,
безпочвени са всякакви лъжи,
безрезултатна чуждата утеха,
безкрайно, безнадеждно ме боли...

© Èдин Гравън Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, тъжно е да имаш едничка другарка самотата. В същото време тя е спасение и дава възможност на човек да направи преценка на изминатия път и да потърси нова насока към бъдещето.
  • Красиво е, въпреки тъгата...
  • Много тъжно, но и много красиво.
Предложения
: ??:??