ЕдинГравън
33 results
Във сънищата ми прокрадват се
със тихи стъпки страшни зверове,
разтварям дланите си, търся те,
а после чувам твоето сърце.
И всичко черно в миг разнася се, ...
  143 
Спъвам се в нашето минало,
вдигна ли поглед напред,
спомени черни и тежки
витаят вечно навред.
Из тъмни студени улици ...
  219 
Стъпки оставям по мокрото в пясъка,
морето ги трие след мен.
Стигнах отново изгубен до бездната,
а тя безпощадна е с мен.
В комбина със времето, шепнат озъбено, ...
  332 
Започна от един камък, в който са сложили железен прът, служещ за зимна маркировка - тогава просто стърчащ в изсъхналите летни треви – на едно случайно и непретенциозно място за всеки преминаващ. За мен това място стана любимо и ще го помня до края на живота си, въпреки че друг човек едва ли някога ...
  456 
Сядам до теб уморено,
докосвам червена коса,
каната е скрила умело
един признак на старостта.
Някъде бръчици малки ...
  376 
Остава малко да те видя до дървото.
Морето пак ще бъде твоят фон.
Снегът ще се показва сред тревите.
В сърцето си изрових този тон.
Изтананикан с четка на студенти, ...
  370 
От тук си тръгна, както и яви се,
като видение, като мираж,
в незнайна лунна нощ... стопи се
и стана капка от пороен дъжд.
Но помниш ли, че гледахме луната, ...
  518 
На Бъдни вечер семействата се събират. Уж трябва вечерята да е скромна, но все претрупваме масата. При броенето ястията винаги излизат четни и затова добавяме още едно, което да запази нечетната бройка. Задължително се случва веднъж, а в някои от годините церемонията се повтаря и потретва. Времена н ...
  574 
Спомняш ли си стария икарус,
на връщане от плажа на Сарафово
и дланите ми галещи изгарящо...
простено ни е, бяхме толкоз млади.
Помниш ли притихналите улици, ...
  387 
Като мартенски сняг закъснял
крехка е твойта последна усмивка,
а очите ти търсят зад мен,
нечия чужда и сладка милувка.
Не, недей ме поглежда отново, ...
  417 
Във спомен те превръщам на смрачаване,
пак топли капки падат върху теб.
Дъхът ти сладък, дъх от рози е
и болката е тиха, тук съм с теб.
За кратко ме погали вятърът, ...
  633 
Със тежко вино спомен ще отмия,
за топли устни, шепнещи в нощта
и ще се моля да не го открия
в съня си после, чак до сутринта.
Сега е есен, виното е младо. ...
  832 
Горан отвори очи. Светлини мигаха пред поглед му. Бяха цифри и букви в различни цветове. Най-после устройството в главата му се беше активирало. Надигна се и видя, че всъщност е електронен апарат поставен до главата му. Погледна в посока на пирамидата и разбра, че е бил в безсъзнание съвсем кратко, ...
  830 
Чудя се кога е станало толкова късно. Пепелникът до мен е пълен и вдигайки поглед, виждам, че из цялата стая се стелят облаци, като от мъгла. Жена ми ще ме убие! Отварям прозореца и прохладният, нощен въздух се изсипва при мен, и бързо прогонва цигарения дим. Поемам дълбоко дъх. Чувам как листата на ...
  761 
Пътувам по асфалтова пътека
и вятърът е мой единствен спътник,
а щъркели прелитат на отлитане,
оставяйки гнездата си опразнени.
И виждам фаровете светещи, ...
  788 
Живели в малка квартира с детето си. Времената били такива. Кризи и недоимък. Или може би на тях нищо повече не им трябвало. Обичали се истински и се подкрепяли. Той все ѝ повтарял, че любовта му е по-силна от живота, а тя се усмихвала и му отговаряла, че е всичко за нея. Били млади и влюбени. Живот ...
  892 
Седя под тръстиковия навес на брега на морето. Сянката е тежка, морският бриз се разлива по тялото ми. Музиката на бара е непозната, но приятна, леко меланхолична. Слънцето отдавна е тръгнало надолу и чадърите, и шезлонгите пред мен са почти празни. Морето е успокоило бесовете, които цял ден го кара ...
  1006 
Горан отвори очи. От прозореца пред него се виждаше паркът превърнал се в пустиня. Отново стълбове от прах скриваха земята, а небето беше чисто и в него нямаше никакви летящи създания. Не знаеше колко време е спал. Можеше да са часове или пък дни, но слънцето беше високо в небето и всичко се виждаше ...
  886 
Горан отвори очи. До някъде помещението приличаше на сивия коридор, в който бяха влезли, само че беше много мръсно. Мазилката по стените беше изпокъртена, а по пода имаше боклуци. Светлината идваше от единствен, счупен прозорец в края на коридора. Ди лежеше до него и се оглеждаше трескаво. Горан се ...
  862 
Бях там и усетих истината с душата си!
Горан отвори очи. Изживяното от него беше невероятно.
- Човече! - обърна се той към приятеля си – не знам как да го опиша. Може ли да го направим отново?
- Ха, ха – изсмя се Алекс. Двете му различни на цвят очи весело засияха – ще ти трябва почивка. Не прекаляв ...
  1070 
Събудих се във стая с тишина
и в нея нямаше прозорци,
обгръщаше ме само самота,
разстелена във мътно-бели облаци.
И толкоз празно е във тази тиха стая, ...
  673 
Подобен съм на вчерашното себе си,
различни други минаха край теб.
Но виждаха ли вътре във сърцето ти,
или повтарям, минаха край теб?
Косите ми са леко побелели, ...
  691 
Капка със поглед последвах,
безкраен бе нейния път,
отронена не от облак,
а от нежна лицева плът.
Пусната бавно и грешно, ...
  528 
Откъсвал ли си листчета от цвете,
отчаяно оставяйки едно?
Поисквал ли си някога да пратиш,
тъжно, неадресирано писмо?
Живял ли си във тишина затворен? ...
  1288 
Безсилен съм да вдишам празнотата,
останала във стаята до мен.
Назряла, бавно капе самотата,
попаднала на времето във плен.
Не мога да усетя аромата, ...
  989 
С три пръста от сърцето си ще откъсна,
ще го дам на бездомно псе.
Ще се кръстя в мъгла сива и гъста,
на брега на черно море.
Студени, прекръстени капки ще капят ...
  626 
Честит празник на всички момичета,
вместо цвете ви давам стих.
И недейте сега да отричате,
майки, баби с погледът мил, тих.
Да сте такива зная обичате ...
  683 
Смешно е да се правя на поет.
Това което искам да изкажа
е невъзможно да бъде вмъкнато в куплет.
Толкова дълго те обичах,
че забравих какво е да си свободна, ...
  567 
Напиши на прозрачна хартия
името ми, след туй изгори я.
Нарисувай ме край морския бряг,
върху разтапящ се пролетен сняг.
Гравирай мечтата, че сме едно, ...
  765 
Със болка и във тихо отчаяние
се чудя как да разговарям с теб.
Как да спечеля твоето внимание,
за да обсъдим пътя ни напред.
Поспри за малко и ме виж с душата си, ...
  1261 
Ще сглобя машина на времето,
за да се върна назад до мига,
във който прегръщам те пламенно,
за последно преди глупостта
да забравя някак, че имам те, ...
  695 
Лъчезар затвори очи. Ядът в него се надигаше и той опита да се успокои. Тъкмо беше излязъл от сградата, в която се състоя поредното му интервю за работа. Поредният провал. Вдиша и издиша дълбоко няколко пъти, както го бяха учили. После тръгна из тълпата на оживената централна улица и бръкна в джоба ...
  981  14 
Потеглям пак и губя неотменно
и теб любов, и двете ми деца,
студено е и мрачно, а отделно
снегът е победил навън дъжда.
Звездите малки виждам тъй червени, ...
  999 
Random works
: ??:??