Открих те, за да те загубя

и да горя в греха си зарад теб,

като че ли не можех да се влюбя

в човек, а не във кубче лед.

Предадох се на чувствата греховни,

със тебе бях от обич – запомни!

Сега сълзите ми така виновни

те моля - със целувка заличи,

но ти не чуваш моето ридание

и дрехите в ръка събираш,

ти сливаш се със моето дихание

и пулса на сърцето мое спираш.

Сега те моля – не оставай,

в живота ми ти цвят не внасяй,

надежди никакви не давай

и нищо с мене не понасяй.

Ще влея мъката си в тези думи,

че лесна бях и те загубих,

за мене те са кат куршуми,

че с тях и мене си погубих.

Върви си и не казвай нищо,

не ме целувай на вратата, входната,

защото, както минало предишно -

и ти си в тишината, гробната.