Сбогуване
Сбогуване
Заших сърцето си със корда -
най-здравата на този свят.
Материалът - мойта воля,
наричана от друг "инат".
Заших го криво-ляво. Още капе
от тук и там по капка кръв.
Дали от туй, че ших набързо,
за да не започнеш пръв?!
Заших сърцето си...
Заших го - за пореден път.
Оставих Мъката да пази -
друг да не влиза там без път.
Оставих Злобата до нея -
да пазят като куче зло.
Пред прага сдъвкват в изнемога
и лоши хора, и дошли с добро.
А Любовта, тъй както лястовица бяла,
изгубена в безкрайната небесна шир,
очаквам да се върне тук и пазя
гнездото ù... и диря мир...
Но все студено е.
И Злобата все повече расте...
Докато някой ден пребори ме
и мен самата изяде...
Не, не! Не се предавам!
Храня само вълка бял*,
а тя от него крадне залък
и стига ù за месец цял!
А като мине месецът, отново
протяга врат към своя "Брат"
и чака хляба наготово,
и бди със същия инат.
***
Сега си мисля - дали постъпих зряло?!
Нали зрелите разделят се с добро.
И що било е никой веч не знае,
а и да помни няма за какво.
Аз никога май няма да узрея,
щом все в такива мисли времето пилея...
14.05.2010 година
* http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=6
© Надя Братанова All rights reserved.
