nadiushkabr (Надя Братанова)
9 20
19.05.2010 г., 18:42 ч.

Сбогуване 

  Поезия » Друга
917 0 3

Сбогуване

 

Заших сърцето си със корда -

най-здравата на този свят.

Материалът - мойта воля,

наричана от друг "инат".

 

Заших го криво-ляво. Още капе

от тук и там по капка кръв.

Дали от туй, че ших набързо,

за да не започнеш пръв?!

 

Заших сърцето си...

Заших го - за пореден път.

Оставих Мъката да пази -

друг да не влиза там без път.

 

Оставих Злобата до нея -

да пазят като куче зло.

Пред прага сдъвкват в изнемога

и лоши хора, и дошли с добро.

 

А Любовта, тъй както лястовица бяла,

изгубена в безкрайната небесна шир,

очаквам да се върне тук и пазя

гнездото ù... и диря мир...

 

Но все студено е.

И Злобата все повече расте...

Докато някой ден пребори ме

и мен самата изяде...

 

Не, не! Не се предавам!

Храня само вълка бял*,

а тя от него крадне залък

и стига ù за месец цял!

 

А като мине месецът, отново

протяга врат към своя "Брат"

и чака хляба наготово,

и бди със същия инат.

                 ***

Сега си мисля - дали постъпих зряло?!

Нали зрелите разделят се с добро.

И що било е никой веч не знае,

а и да помни няма за какво.

 

Аз никога май няма да узрея,

щом все в такива мисли времето пилея...

 

14.05.2010 година

 

*  http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=6

 

© Надя Братанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Бих искала да се освободя от всички страхове и тревоги и да мога да се накланям във всички посоки като върба..." ...но си имам строги правила и не мога да надскоча себе си.
  • Знам, че ще намериш мир и любов. Щом като си се сбогувала...Поздрав!
  • ПазИ гнездото на Любовта!
Предложения
: ??:??