Като огнени мъниста във нощта
коледни искрици пръскат светлина,
мъчат се да сгреят нечия душа,
жадно вперила очи в тази красота.
Ще успеят ли да върнат радостта
на притиснатите в ежедневна сивота,
ще отприщят ли стаената ни доброта,
тъй дълго впримчена в обръч самота.
А сърцата как копнеят като малките деца
и очакват сбъдване на коледните чудеса,
и отново повикът извечен на една звезда
да дари с обич всяка протегната ръка.
© Сеси All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
