странница
200 results
Не знам дали света ще свърши,
когато ти от мен ще си отидеш,
когато стъпките ти някъде заглъхнат
отвъд стрелките на отминалото време.
Когато звуците на ехото притихнат ...
  820  18 
Есента пак е тука сама
със своята тиха походка
и разстели мека мъгла
сред близките хълмове кротки.
Нарисува тя пъстри листа, ...
  533  17 
Невидимите нишки на септември
протягат се сред летните премени
и ненаситно вплитат се в простора,
въздишащ още по морските сирени.
И нашите следи по две се вплитат, ...
  401 
Морска целувка,
топла солена вълна,
галещо лято.
***
Крясък на гларус ...
  548  11 
Едно цветче от пътя ме отби
и върна спомени предишни,
донесе ми със китното венче,
картини с образи обични.
А там с ожулените колене ...
  514  11 
Да те докосна с лъч разсънен,
с роса, попила мислите на утро,
с уханна ласка, липов цвят поела,
сред гънките на юнските въздишки.
И кротко да се сгуша там до тебе, ...
  501  12 
Жена съм, сътворена от Всемира,
със образ от художник претворен,
в картините ликът ми се побира,
от влюбена ръка измайсторен.
Облечена съм в светлина и сянка, ...
  526  19 
Стих любовен ти написах,
пратих ти го със слънчев лъч,
той към тебе се затича,
със смях откри те отведнъж.
Мислите ти той привлече, ...
  339 
След тъмата на нощите в бяло са дните
и заспива укротена умората,
след кошмарните бдения блясват очите
да се пълнят със цветни истории,
след унинието грозно изправяш гърдите, ...
  400  10 
Тя е шепот, пренесен с крилете на птица,
приласкана мелодия там във нощта,
тя е блян нереален просто до вчера,
част е от утринна мека роса.
Тя е началото нежно подето, ...
  449  15 
Тази пролет е толкова чужда,
тя във бяло макар да цъфти,
и самотно навън пак разлиства,
непотърсила твойте очи.
Неповикала твоите стъпки, ...
  423  17 
Април наметна своя плащ
и хукна като полудял,
облече в бяло-жълт атлаз
пооголелия ни свят.
И като любовник затърча ...
  319 
Има стихове, които ридаят,
има такива, които болят,
те безгласно сърцата дълбаят,
и тежат във душата, тежат.
Те със думи листа прогарят, ...
  471  14 
За всяка непоискана любов,
останала стаена във сърцето,
за непотърсеното цвете в угарта,
разцъфнало само сред ветровете,
за хиляди изгубени слънца, ...
  1019  14 
Ако някога за мен се сетиш
и някога за мен те заболи,
от низ от спомени въвлечен,
върни се към отминалите дни.
Когато времето във мигове туптеше ...
  633  15 
Не съм звездата, покорила всяка сцена,
не съм кокетката от уличния плац,
не съм лолитката, решила да превземе
сърцата на младежите от своя клас.
Наглед навярно съм така обикновена, ...
  1320  17 
Във тихите гънки беззвездни
на нощ най-притихнала, свята,
споделям зова на сърцето
и вопълът скрит във душата.
И в нейните пазви оставям ...
  320  16 
Колата се стрелкаше напред по шосето и оставяше километрите зад гърба си. Марина напускаше града и с него и своето минало. Искаше да бъде далеч, колкото се може по-далеч. Да се откъсне, да забрави. Искаше да прекъсне нишката, свързвала я някога с това място, с този град, с този човек. И това беше на ...
  732  14 
Помита вятърът пъстри листа,
навред ги разхвърля като малки ята,
не листа, а сякаш отминали дни,
частици от много човешки съдби.
Поспира за малко, вглежда се в тях, ...
  494 
Сега съм някак твърде различна,
далечно-дъждовна във сивия ден,
и странно на времето някак приличам,
прихлупило чело зад облак ранен.
И крехка в очакване твое притихвам, ...
  636  16 
Тук нощите слепи без теб се роят,
изтръпнали струни китарни мълчат,
безсънно очакване в сърцето струи
и стон на часовник полунощно брои.
Изнизват се мигове, безвестно мълчат, ...
  543  13 
Аз съм частичка от тази земя,
тъй пъстра, многолика и жива,
плът и кръв съм от таз светлина,
напориста, дишаща, бяла и дива.
Крехък лист съм от плодната земна снага, ...
  617  14 
Ех ти, лято, не препускай напред,
не отмятай стремглаво пак дните,
като слънчеви гриви на диви коне,
не ги пускай край нас да прелитат.
Запази ни поляните с куп цветове, ...
  857  22 
Някой погали листата
в тихата пролетна нощ,
нежно полюшна се в мрака
вятърът в люляков кош.
В бели одежди приседна ...
  581  21 
Какво си ти, прашинка малка,
в съзнанието на много ветрове,
изправяна сред лоното безвестно
на време сред незнайни богове.
Невидима живееш сред безкрая, ...
  409 
Мъглите в здрач неземен,
владееше То в царство зло,
в подмолни сили се кълнеше
и бури сипеше от своето чело.
Железни пранги все ковеше, ...
  575  10 
Едно дете мечтае още в мен
и в чудеса да вярва не е спряло,
дори в дланта на вихър обледен,
и сред проблеми да е преболяло.
Едно дете ще пазя дълго в мен ...
  636  21 
С теб се превръщам в момиче,
забравило възраст и дни
и тичам хлапашки с усмивка,
на среща зад ъгъла в три.
Вълнувам се сякаш, че днеска, ...
  664  18 
Единствен миг, копнян жадуван,
миг, сътворен от хиляди слънца,
миг, всеобхватно неразумен,
пореден къс от вечността,
частица щастие нетленно, ...
  685  17 
Всеки ден е ново прераждане,
всяка пролет носи любов,
всеки цвят е нова надежда,
всеки полъх е зов за живот.
И когато научим се истински ...
  505  11 
Душата ми копнееше по пламъка,
жадуваше тя тайната му сила,
като дете прелюбопитно се пресягах
и исках огъня, сънувах непосилно.
А после как горях през дните сити, ...
  770  20 
Към тебе протягам свойта ръка,
не виждаш ли, чакам те вече,
побързай, не свеждай глава,
не поглеждай назаде, човече.
Ще затъваме пътьом в калта, ...
  339 
Дошла е по преспите бели,
усмихната, бяла, честита,
с походка на дивна принцеса,
с лице, разцъфтяло в усмивка.
Пристъпва и пръска надежди, ...
  593  19 
Тит беше малко кутре, което се роди в края на есента. Майка му, Нора, беше една бездомна кучка, която скиташе по улиците, откакто собствениците ù я бяха изхвърлили до един контейнер, малко след като се роди. Тя оцеля като по чудо сред ада на големия столичен град. Тя забременя от случайно породисто ...
  722  15 
Какво ли ни носиш отново, ноември,
събрал пак във шепите късчета студ,
сред мокри тротоари така потъмнели,
самотни след ситния есенен дъжд.
Забързани в сивото полети птичи, ...
  743  20 
Душата ми прилича на море,
разплискано докрай от ветровете,
разбунено като от буря в зимен ден
и търсещо приют сред бреговете.
Душата ми скиталчица една, ...
  870  19 
Целунати от слънцето притихват ветровете
и крият се зад хълмовете там далеч,
загръщат се в пурпурно обляни върховете,
а някъде над тях чертае диря самолет.
Позакъснели птици помахват със крилете ...
  628  13 
Не си мисли, че в плен душата се е свила
и някъде безпомощно сама стои,
или от удари нечестни e останала без сила
и болката от нея неистово струи.
Не си мисли, че чувствата в калта си е зарила, ...
  565  12 
Не тръгвай, лято скъпо мое,
за поздрав ти се обърни
и сламената шапка своя
за спомен ти ни остави.
Помахай ни със лъч прощален ...
  754  12 
Весело момиче,
с лице на кокиче,
кога ще попееш
и пак ще се засмееш,
та да грейне слънце, ...
  1126  17 
Random works
: ??:??