Nov 1, 2020, 10:04 AM  

Сбъркано петолиние 

  Poetry » Love
327 3 13

СБЪРКАНО ПЕТОЛИНИЕ

 

Напуква се стъклото изведнъж.

На струйки като отглас след молебен,

отнейде плисва клисавият дъжд.

И кой да подозре, че е вълшебен?

 

Внезапно замирисва на озон

и някак ставо леко да се диша.

Облечена в зелен комбинезон,

обгръща ме предпролетната киша.

 

Върбата се разлиства от копнеж,

ресите с мойте ириси се сливат

и на тревата в нежния кипеж

потъвам и усещам, че съм жива.

 

Дори да тананикам грешен тон,

по прежното да страдам е излишно.

Сега си тръгва тъжният сезон,

във който чак до болка! те обичах.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??