Сбъркано петолиние
СБЪРКАНО ПЕТОЛИНИЕ
Напуква се стъклото изведнъж.
На струйки – като отглас след молебен,
отнейде плисва клисавият дъжд.
И кой да подозре, че е вълшебен?
Внезапно замирисва на озон
и някак ставо леко да се диша.
Облечена в зелен комбинезон,
обгръща ме предпролетната киша.
Върбата се разлиства от копнеж,
ресите с мойте ириси се сливат
и на тревата в нежния кипеж
потъвам и усещам, че съм жива.
Дори да тананикам грешен тон,
по прежното да страдам е излишно.
Сега си тръгва тъжният сезон,
във който – чак до болка! – те обичах.
© Валентина Йотова All rights reserved.
