Сценично
Като в театър сме -
аз и ти.
Всеки играе своята роля.
Аз - на жената, която уж
не желае мъжа,
ти - на мъжа, който уж
не поглежда към нея.
Като в театър -
на сцената на живота сме.
Ти - в своята роля
на строг и студен,
скривайки своя див темперамент
от мен, все тъй играеш - ден след ден,
ден след ден.
Аз - в своята роля на млада жена,
обречена да обича някой друг мъж,
скрито поглеждам към теб
с плахата страст, с вечния страх,
че може би ще сгреша.
Всеки път все един и същ
епизод.
Аз и ти, ти и аз - двамата.
Без думи казваме всичко с очи,
без думи все разиграваме драмата.
И няма да има край този театър.
Една постановка играна един цял
живот.
Аз - в ролята на самотната млада жена,
ти - в ролята на един тъжен мъж.
© НЯКОЯ All rights reserved.
