Ухае ми на есен.
Ухае ми на детство.
На дъжд. Носталгично.
Захладнява и е някак романтично.
Събират ми се жълъди,
шляпа ми се в локвите.
Пека семките на тиквите.
Тъга ми носят самолетните билети.
Скрити в моите ботуши
са летните ни трепети.
Отварям чадъра и "хоп" -
от него изкачат усмивките.
Студено е, не излизам от завивките.
В джоба ми е пълно със спомени и семки.
Не искам вечно лято, дай ми малко есен.
Аз ти давам семки.
Сделка?
© Фатиме Шахин All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
