Ухае ми на есен.
Ухае ми на детство.
На дъжд. Носталгично.
Захладнява и е някак романтично.
Събират ми се жълъди,
шляпа ми се в локвите.
Пека семките на тиквите.
Тъга ми носят самолетните билети.
Скрити в моите ботуши
са летните ни трепети.
Отварям чадъра и "хоп" -
от него изкачат усмивките.
Студено е, не излизам от завивките.
В джоба ми е пълно със спомени и семки.
Не искам вечно лято, дай ми малко есен.
Аз ти давам семки.
Сделка?
© Фатиме Шахин All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
