Jun 17, 2008, 9:24 PM

Сделка на суетата

  Poetry » Love
795 0 3

Така изписано лице,
очите - толкова красиви,
докосване от прелестни ръце -
достатъчно ли е да съм щастлива?

 

Мечтала съм за някой като тебе,
така пленяващ и специален,
заслепяващ всички покрай мене,
и най-вече болезнено скандален.

 

Мечтаех такъв мъж да ме забележи,
да ме поиска в неговия свят,
него да виждам през поглед премрежен,
секунди вечер преди да заспя.

 

Мечтаех, ала вече не разбирам
кое във мене надделява -
желанието точно теб да имам
или просто нещо, което да се откроява.

 

Виждам ли зад очите ти блестящи?
Усещам ли сърцето ти как трепти?
Или суетно влюбена в клюки крещящи,
доволна съм, че най-обсъжданият до мен стои?

 

Не знам защо се притеснявам
и твоята единствена причина да искаш да съм твоя
не е, че щастие ти давам,
а че щом си с мен, другите все повече за теб говорят.

 

Малка сделка на суетата,
за да сме от другите по-забележими,
а в мен за последен път се чуди душата
какво в мен ще диша, щом тя си отива.

 

17.06.2008г.
гр. Пловдив

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нещо подобно ми се случи скоро, но в сделката участваше егото...
  • охо -- много познато, наистина --- много хубав стих
  • Търси истинския, добрия!Не някой, с когото да се показваш за пред хората...Той няма да те направи щастлива...бъди сигурна.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...