Себелюбие
И животът поглежда те
и ти пак към него: "Какво?",
а Той пита: "Не загуби ли много?"
Губя, разбира се, аз зная, че губя,
загубих ги всички, но себе си любя...
© Госпожа Стихийно Бедствие All rights reserved.
И животът поглежда те
и ти пак към него: "Какво?",
а Той пита: "Не загуби ли много?"
Губя, разбира се, аз зная, че губя,
загубих ги всички, но себе си любя...
© Госпожа Стихийно Бедствие All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...