Себеоб(р)ичане
Не поиска Луната посока –
ей я там, над върха бял виси,
озарява небето безоко –
не мислѝ, неин съдник че си!
Не мислѝ – само ти си безгрешник,
а е ближният дявол рогат
и не хвърляй сол в скръб безутешна –
ти осъждаш не враг свой, а брат.
Тя е там, но ще тръгне надолу –
неизменен е нейният път.
Хладен камък без собствена воля –
как обича вълната брегът!
Ум не искаш, а все поучаваш
и повтаряш, че вечно греша,
а на себе си лесно прощаваш,
хванал сламка в морето – душа.
Е, обичай се, вгледан в нощ – бездна,
бледен нарцис под бледа Луна.
Отразявай магията звездна
с отразена от друг светлина!
© Мария Димитрова All rights reserved.
Ми.. кък да не ти признае човек, когато верно казваш нещата. 