С Е Д Н И Д О М Е Н
Поспри до мен! Ръката си подай,
че този миг не може да се върне!
Седни до мен, че времето отлита
и няма то назад да се обърне!
И ще изчезнат звездните завеси,
безшумни и невидими ще литнат.
Не уловим ли тръпката, ще мине.
Сърцата ни без нея ще привикнат.
И безразлични с теб ще се разминем
със празнота в сърцата закопнели.
Седни до мен и в дните ми узрели!
Не ми отнемай празниците бели!
© Стойна Димова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
