Седни до мен
С Е Д Н И Д О М Е Н
Поспри до мен! Ръката си подай,
че този миг не може да се върне!
Седни до мен, че времето отлита
и няма то назад да се обърне!
И ще изчезнат звездните завеси,
безшумни и невидими ще литнат.
Не уловим ли тръпката, ще мине.
Сърцата ни без нея ще привикнат.
И безразлични с теб ще се разминем
със празнота в сърцата закопнели.
Седни до мен и в дните ми узрели!
Не ми отнемай празниците бели!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
