Sep 11, 2007, 5:56 PM

СЕГА

  Poetry
791 0 7
Къде ли беше до сега,
когато те жадуваше душата,
къде ли беше любовта?
Бях за тебе непозната.


Сега омъжена съм вече,
а ти по своя път поел. 
И аз далеч, и ти далече - 
така ще да е най-добре.

Сега е късно да ме търсиш - 
не ще му причиня това,
само ти това го можеш:
да разбиеш нечия съдба.

Сега живота продължава,
сега щастливката съм аз,
за тебе нищо не остана,
теб те няма, но има нас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Карина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...