11 sept 2007, 17:56

СЕГА

  Poesía
794 0 7
Къде ли беше до сега,
когато те жадуваше душата,
къде ли беше любовта?
Бях за тебе непозната.


Сега омъжена съм вече,
а ти по своя път поел. 
И аз далеч, и ти далече - 
така ще да е най-добре.

Сега е късно да ме търсиш - 
не ще му причиня това,
само ти това го можеш:
да разбиеш нечия съдба.

Сега живота продължава,
сега щастливката съм аз,
за тебе нищо не остана,
теб те няма, но има нас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...