Oct 4, 2025, 6:23 PM

Шега

  Poetry
374 0 2
Срещнаха се зимата и есента. Всяка в своята премяна. С тон оранжев и със снежна красота, прегърнаха земята и Балкана.   Дърветата приведоха снаги все още незавършили делата. Снегът... едва, едва покри короните им в есенна позлата.   И в тази непредвидена шега, утихнаха мечти за късно лято. С играта си на палави деца, нашариха палитрата богато.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...