Сега съм пустиня безпределна
Сега съм пустиня безпределна
Но сега коя събира
цвят от твоите усмивки?
Моята печал не спира,
помня твоите целувки.
Знам, сияйната Венера
към теб отправя своя взор.
Но как? Как да те намеря
сред шепота на звезден хор?
Да бях и аз като нощта,
там при теб да идвам синя.
И тъй, на фона на свещта
с теб да бъда нежна, фина.
Но няма как... Надежда бях,
днес - пустиня безпределна.
При другата си, с мен е грях,
а съдбата спи - разделна...
© Светла Асенова All rights reserved.
