Секундата Божествена любов
СЕКУНДАТА БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ
Потропай тихо на вратата,
Добре дошъл си в тишината.
Ефирен плащ нощта намята.
Ухае здрачът на липи.
Брои скъперникът монети,
разтърсват тремори поета,
кръстосват улиците псета.
И моят град дълбоко спи.
Каквото трябва, ми е казал,
дъждът – с плача умил перваза,
ще утаи – в кристали захар,
от слабост прималял – след миг.
И в чашата ми изтъняла –
попило усет за раздяла,
кафето ще нагарча вяло.
Аз дълго чаках – остани!
Къде ще идеш по-нататък?
Изгубиш ли се сред тълпата,
и свикнеш ли със самотата –
тя става спътник неизбежен.
Попиват всичко сетивата.
Сред сивотата на земята
секундата любовта е свята –
прелива ли от твойта нежност.
© Валентина Йотова All rights reserved.
