Селска идилия
СЕЛСКА ИДИЛИЯ
Препусне ли горе луната,
да гони в тъмата звезди…
Нощта запрегръща земята,
а в мен запрескачат искри.
Наклаждат момите седенки...
Разнася се кикот и смях…
Защукат пак влюбени сенки,
готови за първия грях…
Притичва на пръсти Съдбата.
Нощта съучастно мълчи.
Злорадо хихика тъмата
и гледа със лоши очи!
Заплуват русалки в реката.
Развяват сребристи коси...
Примамват момците в тъмата,
докато среднощ прекоси!
И в късната доба в селото
притварят се сънни очи.
Прегръщат се Злото с Доброто,
до първите селски петли…
© Христо Славов All rights reserved.
