Sep 1, 2011, 3:16 PM

Селска идилия

  Poetry » Love
617 0 9

СЕЛСКА ИДИЛИЯ

 

Препусне ли горе луната,
да гони в тъмата звезди…
Нощта запрегръща земята,
а в мен запрескачат искри.

Наклаждат момите седенки...
Разнася се кикот и смях…
Защукат пак влюбени сенки,

готови  за първия грях…

Притичва на пръсти Съдбата.
Нощта съучастно мълчи.
Злорадо хихика тъмата
и гледа със лоши очи!  

Заплуват русалки в реката.
Развяват сребристи коси...
Примамват момците в тъмата,
докато среднощ прекоси!

И в късната доба в селото
притварят се сънни очи.
Прегръщат се Злото с Доброто,

до първите селски петли…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...