Hekredel (Христо Славов)
1524 419
1.09.2011 г., 15:16 ч.

Селска идилия 

  Поезия » Любовна
473 0 9

СЕЛСКА ИДИЛИЯ

 

Препусне ли горе луната,
да гони в тъмата звезди…
Нощта запрегръща земята,
а в мен запрескачат искри.

Наклаждат момите седенки...
Разнася се кикот и смях…
Защукат пак влюбени сенки,

готови  за първия грях…

Притичва на пръсти Съдбата.
Нощта съучастно мълчи.
Злорадо хихика тъмата
и гледа със лоши очи!  

Заплуват русалки в реката.
Развяват сребристи коси...
Примамват момците в тъмата,
докато среднощ прекоси!

И в късната доба в селото
притварят се сънни очи.
Прегръщат се Злото с Доброто,

до първите селски петли…

© Христо Славов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??